За очакванията на другите

Когато постъпвате според изискванията на другите, не мислете, че всички ще са доволни.

Когато външната среда се превръща в център, който вътрешната ви същност се опитва да задоволи, е трудно да изпитате удовлетворение. Тъкмо стигнете до равнището на изискванията и виждате как обстоятелствата се променят пак и пак, а у вас остава неудовлетворение, обърканост или гняв. Заставайте в собствения си център. Оттам можете да предложите повече на света. Усъвършенствайте използването на асцендента си, защото външният свят обективно се изменя непрекъснато и циклично- спираловидно, а асцендентът ви остава в същия в продължение на живота.
                                                                                                                                               Г. Х.

Притча за очакванията на другите

Преди много луни, в една далечна земя баща и син тръгнали на дълъг път с коня си. Вървели, вървели и срещнали една възрастна жена. Поспрели се да поздравят:

• Дал ти Бог добро, бабо ! – рекли бащата и синът.
  
• И на вас добро да дава ! Ама защо ти млади момко си яхнал коня, пък си оставил баща си с неговите уморени крака да върви пеш ?
  

Помърморила бабата, помърморила и продължила пътя си. Синът слезнал от коня, а бащата се качил. Вървели, вървели и стигнали до една чешма, където срещнали няколко души с челядта си да пълнят вода. Бащата и синът поздравили хората, напълнили си вода и се канели да продължат пътя си, когато един мъж се обърнал към бащата :

• Човече, бива ли така – баща си, а гледаш как детето ти се мори, пък ти яздиш коня. Засрами се.
  

Бащата се спогледал със сина, тъкмо се канил да възрази и разкаже за срещата с бабата, но се замислил и казал на сина си да се качи на коня заедно с него.
Вървели, вървели още няколко часа и срещнали пастир, който тъкмо събирал стадото си. Поздрави ли пастира и го попитали колко остава до близкото село, за да пренощуват. Пастирът им рекъл:

• Ще вървите още един час все направо и ще го видите. Но защо и двамата сте яхнали коня ? Морите животното, не го ли чувате как тежко диша, ще каталяса.
  

Бащата и синът слезнали от коня и продължили пътя си пеш. Изморени, стигнали до селото и се отправили към местния хан да пренощуват. Ханджията ги видял задъхани, засмял се и се провикнал :

• Абе, вие защо го водите тоя кон, а вървите пеш ?