ИСТИНАТА ВИНАГИ ПОРАЖДА ЛЮБОВ
„Загрижеността за нещо предполага дълбоко познание за нещото, за което ще се полагат грижи. „Добрите“ намерения не са достатъчни. Дълбокото познание за нещо поражда чувството за единство с него- само в единство с него това познание става възможно. Ето защо истината винаги ражда любов.
Когато една осъзната истина поражда ожесточение или омраза, или гняв, или ярост, или каквото и да е друго нещо освен любов, това означава само едно нещо- че не е осъзната цялата истина!
Например осъзнавам, че жената, която обичам, не ме обича. В мен бушува цяло море от опустошителни чувства, които имат за цел само едно нещо- да ме направят истински „мореплавател“, да ги „преплувам“, дa се боря с емоционалните си бури, с емоционалните си въртележки, с емоционалните си ледове, с емоционалните си плитчини, с емоционалните си рифове, с емоционалните си вулкани, с емоционалния си мрак- за да оцелее моята собствена способност да обичам.
Ставам истински човек само тогава, когато запазя способността си да я обичам, независимо че тя не ме обича. Тежко е да се изрече, но още по-тежко да се постигне. Съвременната „математическа“ цивилизация смята хората, които обичат, без да искат в замяна нещо, за „глупаци“, за „луди“, за „наивници“.“
Из „Човекът за самия себе си“ , Ерих Фром.
0 Коментара