Отговорност и свобода. Вчера. Днес. Утре.

Отговорност и свобода- Вчера, Днес, Утре

Всичко е свързано. Всички сме свързани. Мисълта ми е свързана с това, което пиша, но е свързана и с мисълта на други хора – хората ,с които съм общувал, хората, които съм “чел“ ; явленията, които съм наблюдавал, стъпалото, на което съм. Мисълта ми е свързана и с  тези, които ще ме четат или ще общуват с мен от своите стъпала, опитности, пътища. 

Има неща, до които мисълта ми не можа да се докосне вчера, но ще може утре. Има неща и до които няма да може, защото има нещо по-голямо от мен, от вчера, днес и утре, но причина за тях…; нещо по-голямо от яйцето и кокошката, но причина и за тях. Всичко е свързано, защото този свят има Творец. Има Бог! Не защото аз съм го създал и не защото съществува по мой или твой, ваш или нечий правилник.         

Но човек е сътворец и от това произтича неговата свързаност- отговорност и свобода- свободата да искаш, свободата да можеш някой ден… и отговорността. Отговорността към какво??         

Отговорността към днес! Твоето, моето, нашето днес. Първата отговорност и първата свобода могат да бъдат днес! И ако днес бъде само едното без другото, то утре ще бъде само другото…А днес го има само в своята цялост!       

Но всичко е свързано. Роденият вчера не е откъснат от родения днес и родения утре.       

Отговорността към вчера! Втората отговорност: твоето, моето, нашето вчера. Вчера ли?! Да, вчера! Без него не би имало днес! Много от традициите не са отживелица.Те са начин за добруване, за благодарност, спомен, общуване, любов с нашето вчера. Традициите, в които са съхранени онези непреходни ценности- стълбове на съществуванието, не са повод за разделение, защото най- вчера сме били всички заедно, както искаме днес или поне някой ден да бъдем.         

Третата отговорност- утре! Вярвай, че ще има утре…защото това е отвъд доказателствата, но какво ще бъде утре зависи точно от днес, както е било и вчера.         

Човек изглежда по- малък от своите творения- сгради, машини, системи и така нататък ,но е по- голям, защото преди това ги е носил у себе си. Човек не е създал нито стихиите, нито кокошката, нито кравата… Получил е обаче  Дарът- свободата да бъде сътворец на заобикалящия го свят и на самия себе си, като осъзнае това, което е …днес!                                                                                                                                                                                         

2012г. Г. Хаджийски