Писмо в бутилка
Добре ли си ти? Знаем се само по име, но познанието е необратим процес, вече не сме непознати, даже да се правим на такива, когато ни е удобно. Гледаме ли профилите често? И какво от това ? И двамата сме писали с много хора и много хора са изглеждайки добри, сладкодумни, омайни. Аз знам, че трудно ще ми се довериш, тъй като твоята пропусквателна мембрана е засичала толкова лъжи напоследък, че автоматично писука за опасност, когато някой говори прекалено мило.
Все пак, аз ще ти пиша понякога. И ти ще ми пишеш, но не прекалено често, прикривайки себе си, защото се занимаваш и с други …Ех, колко си приличаме…
Ти ще си мислиш, аз ще си мисля. Един ден, когато се чудя: дали да и звънна, а ти : дали ще е хубаво да изляза с него и какво ще очаква, на същия този ден просто ще се срещнем …на някой тротоар, пресичайки някоя улица, защото мислите ни са се сплели. И тогава ще се усмихнем и вече никой няма да се сеща защо се е колебаел дали иска да излезе с другия. Вече и двамата ще знаем. Ще се разхождаме през ден, а времето ще лети покрай нас. Няма да се ревнуваме и съмняваме, защото ще виждаме искрицата в погледа на другия и това ще ни стига. И двамата ще знаем, че човек е това, което вярва… И когато ти повярваш в мен и аз повярвам в теб… Аз съм Ти.
Ще ни се иска да прекарваме повече време заедно и ще си мрънкаме, че не можем да си го отделим. Ще започнем да се цупим и да се караме с другия за най- дребни неща, защото той с магията си е започнал да се превръща в нашето Любимо Аз, с което искаме да дишаме, да се храним, да пием вода и да правим любов. Няма да ни омръзне да гледаме усмивката на човека, както не ни омръзва да закусим…толкова е приятно. Ще се караме повече, понякога ще разиграваме сценки, ще показваме и други страни от характера си и тогава вероятно ще видим, че любовта се проявява през сблъсък, но ако някой от нас не види любовта, може да види само сблъсъкът. Може би ти ще ме оставиш, може би аз няма. И не заради някой скандал и не защото сме станали като другите двойки, които са си омръзнали, а защото си започнала да искаш и нещо друго, което сега нямаш, а нашият красив свят е станал твоя реална даденост. Или защото не сме успели да изберем общ път , не сме били готови да бъдем такива , каквито си се представяме….но все още не сме.
Може би ще се натъжим, ще кажем силни думи, ще кажем лоши и добри неща. Един ден просто няма да я има усмивката – и ще се учим да живеем без тази закуска или да я заменим с друга. През мъдрите утрини без закуска ще разберем много неща за себе си и за другия, за света около нас. Ще срещаме други хора, в които ще търсим ту същото, ту различното. Ще се обвиняваме и ще се крием. И докато се крием с поглед, ще се търсим с мисъл…дори с онези мисли, в които се опитваме да наредим другия колко е „черен“ и те ще са в същност, защото ни липсва точно това уникално у него, което не можем да променим, но то и не се нуждае да бъде променяно, а само осъзнато, разпознато, разцъфнало…в нашата вяра към другия…
Един ден ще се срещнем, без среща, в някой друг град, на някой друг тротоар. Ще се попитаме с погледи „ Добре ли си“ и тогава ще блесне пак онази искрица, минала през дълбините на космоса, за да каже „Вече съм готов за теб. И още те обичам !“
15.05.2013 Г.Х.
0 Коментара